Youtor
Петя Дубарова
>> YOUR LINK HERE: ___ http://youtube.com/watch?v=lBqUp5m-hCw
откъс от филма Трампа , 1978 г. на режисьора Георги Дюлгеров • (https://bg.wikipedia.org/wiki/Трампа) • Този, който оставя след себе си толкова поезия от красота, той не умира! Той остава да живее вечно в душите и сърцата ни... със своята чиста младост, със своята нежна и толкова красива поезия... • Нека си спомним за най-талантливото дете в българската поезия Петя Дубарова, която днес щеше да навърши 57 години, а тази година ще се навършат и 40 години от трагичната й смърт... Приказки, стихове, разкази и импресии - толкова много ни е завещала на тази крехка възраст, бе едва на 17, когато отлетя като птица... безсмъртието на един крехък детски живот, отишъл си твърде рано от този свят, оставя следи директно в душите ни под формата на словото – вечно, истинско и всеопрощаващо... Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго и свойта обич цяла... • Непосредствено преди смъртта си, Петя Дубарова е обзета от черни мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. Започва да пише в своя дневник тъжни изповеди: „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени... ” • Цялото й творчество е пример за страст и любов към поезията, за неизжявано детство и рано скършени мечти... Благодарим ти, че ни подари своите стихове, Петя! Поклон пред светлатата ти душа !!! • ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ • В дланите ми каца слънцето червено – • добро и светло, като гълъб ален, • то сгушва се усмихнато във мене • и пулсът ми запява в миг запален. • Аз искам слънце цял живот да имам • и дланите ми винаги да парят; • да нося дъх на слънце негасимо • и буйно да горя, да не догарям. • И хората да гледат мен засмени, • да казват „Тя е слънчево момиче, • във вените й слънчево червени • дъхът на слънцето с кръвта й тича.“ • Аз искам, щом издъхна уморена, • то – слънцето – със мен да не изстине, • а светло като мойта кръв червена • да блесне над земи и над градини. • Да литне между хората щастливи, • за себе си и мен да им разказва • и аз ще бъда жива, вечно жива, • защото мойто слънце няма да залязва.
#############################
